Category: язовир Малиново

Хотел или палатка, това е въпроса

август 7
язовир Малиново

язовир Малиново

Били ли сте скоро на палатка? А изобщо ходили ли ли сте някога на палатка с приятели?

Уникално е, казвам ви. Особено, ако компанията е добра, бирата студена и мръвките хрупкави.

Обичам простичките неща като тези весели събирания с приятели, на брега на някой язовир или в планината.

Да, сега е модерно да се ходи по лъскави хотели, в които има от пиле мляко. Там можете да плувате в басейн, да отидете на спа процедури, да се поглезите с разни масажи и да хапвате на корем.

Можете да си купите евтина почивка и да се хвалите после пред съседите, че сте били в хотел 4 звезди, но това не е за мен.

Студенината, стерилността на „модерните“ хотели ме плаши малко и не се чувствам никак уютно.

За мен са важни разговорите, добре изкараното време и разпускането сред природата. Понякога, като ме стегне шапката тръгвам и сам. Стигам до някое закътано място и просто съзерцавам великолепието на природата, която ме заобикаля и се наслаждавам на тишината.

Понякога обаче ми се иска да тръгнем с приятели, ей така, почти без план и минавайки покрай някое красиво място да спрем и да опънем палатките.

Помня последния път, когато имахме възможност да сме заедно всички приятели( за съжаление вече не можем да се събираме като едно време).

Докато си седяхме на по бира след работа и всеки се оплакваше от жегата в града, от еднотипните ни и скучни дни, някой внезапно до осени гениална идея-  да идем на палатка.

Изобщо не се стигна до гласуване, всички бяхме единодушни, че палатката е идеалното решение точно в този момент за всички. Съгласни бяха дори и тези, които имаха деца ( веднага се развъртяха телефони със запитвания до баби и дядовци да гледат малчовците) и всичко беше уредено и подготвено още преди да си доизпием бирите.

Станахме рано на другия ден, цялата група се събра за отрицателно време, натоварихме колите с продукти и поехме на път.

Открихме едно удивително красиво място близо до Ловеч, язовир Малиново. Той има друго име, но местните го наричат така и ние така и не попитахме как точно се казва ( то нямаше и значение де).

Докато разпънем палатките и се озърнем, почти се беше свечерило, и тогава утихнали, се загледахме около себе си. Гледката беше изключително красива- залязващото вече слънце оставяше оставяше сребристи отблясъци по язовира, а всичко наоколо беше смирено притихнало.

Това беше една от най-хубавите ми вечери, изкарани на открито, с приятелите, които обичам и сред тишината на притихналия Балкан.