Category: Провадия

Размисли и леки душевни терзания на моя милост по някой спорни въпроси

август 7

В офиса някой от колегите започнаха спор за историческите паметници и за това как не умеем да пазим

Изглед от Провадия

Изглед от Провадия

собственото си историческо наследство. Половината от колегите бяха на мнение, че в последните години има някакви проблясъци на здрав разум и старите ни крепости, църкви и паметници започват лека – полека да се възобновяват, за да се запазят за поколенията и за да привличат туристи, които искат да се запознаят с историята на страната ни.

Другата половина обаче не бяха съгласни с това мнение и започнаха да дават примери как почти навсякъде в страната има исторически паметници, които са оставени на произвола на съдбата. Един през друг започнаха да разказват къде са били и какво са видели… Крепости, които едва се откриват, църкви на повече от 100 – 200 години, които се рушат всеки ден, тракийски гробници, разровени и изоставени изтърбушени от иманяри…

Стоях и слушах спора и се замислих дали наистина като народ знаем как да опазим историческото си и културно наследство. Дали тачим историята си и доколко сме готови да я съхраним за тези, които идват след нас.
Не съм много впечатлителен по природа, но този спор някак си остана в съзнанието ми и дори след работа, по пътя към в къщи продължавах да мисля по него.

Съдбата казвам ви е голяма работа.

Спора между колегите ми още отекваше в съзнанието ми, когато прибирайки се у дома се натъкнах на някакво предаване на Николай Бареков, в което се разискваше тъкмо този въпрос.
В студиото беше някакъв историк, който обясняваше, че в България имало много скални манастири. Заслушах се, тъй като знаех само за два, а историкът обясняваше, че около Провадия имало изключително много такива манастири, някой от които доста добре запазени (  не защото ние сме се загрижили да ги опазим, а защото са на трудно достъпни за масовия турист места ).
Интервюто ми стана страшно интересно и реших да видя в нета къде се намират тези скални манастири и как мога да стигна до тях.
Първият скален манастир, който реших да посетя се намираше на сравнително лесно място, над Провадия и до него се стигаше от крепост Овеч.  Шашкъните- така се казва скалния манастир и информацията, която открих за него беше доста оскъдна, но все пак разбрах, че се състои от десетина манастирски килии, които са изсечени високо в скалите.
Колкото повече се ровех в нета, толкова повече в мен назряваше решението да обиколя Провадия и околностите, за да разгледам манастирите, които все още са запазени в този регион.
Обещавам да отида, а като се върна да разкажа какво съм видял и коя група от колегите ми е излязла победител в спора.