Category: Приморско

Дестинация по карта – забавно и (не) очаквано пътуване с (не) очакван край

август 7
Приморско

Приморско

Обичам да пътувам, факт си е и то безспорен. Това,че не ми остава много време си е друга работа. Този месец толкова ми беше писнало от работа, жега, празни приказки и прочие, че си казах край- променям стратегията и поемам на път.

Да де, то хубаво да го кажа, ама на къде? Мислих, мислих и реших как най-лесно да избера посоката. Просто си купих от първата книжарница една карта на България, нали ги знаете, онeзи старите, в книжния вариант. Разгърнах я, затворих очи и забих пръст в нея. С любопитство отворих първо едното око, после погледнах и с двете на къде ще ме поведе късмета..

Посоката беше интересна…Според това, което ми се падна на картата трябваше да поема към Приморско. Тази дестинация наистина ми хареса, но сега пък ми хрумна друга гениална идея – да стигна до Приморско на стоп.

От години не бях го правил и реших, че точно сега е дошъл идеалният момент да видя мога ли все още така ловко и майсторски да спирам коли на стоп.

Речено – сторено. В петък, след работа и изпълнен с ентусиазъм за предстоящото пътуване, с бодри стъпки се запътих към къщи да си събера багажа и да потегля преди да стане съвсем късно и преди да спре тотално да върви стопа ( помнех от стопаджийските си времена, че стане ли късно вечер е доста трудно да те качи някой ).

Прибирайки се у нас и докато си приготвях старата вярна раница за път се заслушах в новините по тв7 и интервюто на Николай Бареков. Журналистът говореше, че е дошло време за промени и някак си на мен ми стана готино, защото и при мен беше дошло време за промени.

Честно казано, стана ми някак леко на душата и нямах никакво търпение да тръгна на път към морето и да се откъсна от всичко и всички.

Пътуването до морето мина като по мед и масло ( не очаквах чак толкова бързо да ме вземат на стоп, но все още имало хора, които помнеха добрите стари, бунтарски времена ).

Призори стигнах до Бургас, а оттам вече беше лесно..ей го де е Приморско ( на има няма 60 км).

Града не се беше променил особено много с изключение на повечето туристи, по-големите хотели, и повечето заведения, от които струеше много смях и веселие.

Не си губих времето, а направо се отправих към плажа, за да се насладя най – сетне на синьото море, за което ( едва сега осъзнах) се бях затъжил много.